Антон Гицов Изключителната по мащаба и характера си военна операция на

Антон Гицов

Изключителната по мащаба и характера си военна интервенция на Хамас против Израел, при която починаха и бяха ранени стотици почтени израелски жители, беше избрана в международен мащаб като терористична. Също и в България - дори президентът Радев я осъди като такава.

Известно е, че всяко деяние има противопоставяне. Всяко деяние също има свое пояснение, причина, по този начин е и в този момент. А в тази ситуация с израело-палестинският спор семето на взаимната ненавист е посято директно след края на Втората международна война.

Държавата Израел беше основана с резолюция 181 от 29 ноември 1947 година Общото заседание на Организация на обединените нации взема решение да бъдат основани две страни - еврейска и палестинска на територия, в която през епохи са съжителствали евреи и палестинци. Резолюцията планува основаването на две страни.

Но още през цялото време сред двата народа - палестинският и еврейският, пораждат проблеми. Евреите смятат, че тези земи са обещаната им от Библията обетована земя, а за палестинците и за арабският свят от района - територията е изконно палестинска. Това несъгласие води до няколко израело-арабски войни, които Израел постоянно печели, като след всяка война Израел уголемява територията си за сметка на прилежащите арабски страни, само че и на палестински територии, като забележителна част от локалното палестинско население е прогонвано.

В шестдневната война през 1967 година Израел окупира Западния бряг, линията Газа и източните региони на Ерусалим. В последвалата резолюция номер 242 на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации от 22 ноември 1967 година се постановява, че е неприемливо „ придобиването на територия посредством война “ и Израел следва да се отдръпна от окупираните територии.
Тази резолюция не е изпълнена и до ден сегашен.

Според Израел спорът сред двете страни може да бъде решен, в случай че палестинците признаят Израел, само че палестинците упорстват, че с цел да стане това, Израел би трябвало да одобри милионите бежанци назад в окупираните територии. Това Израел не приема, както не приема и да даде Източен Ерусалим за столица на Палестина, като дори разгласи този град за своя столица.

В последно време в Източен Ерусалим се изкупуват на високи цени домовете на палестински араби, с цел да бъде прочистен градът от тях.

Израел не отстъпва и във връзка с това да бъдат отстранени всички издигнати еврейски селища в палестинските земи на Западния бряг.  
    
През 1993 година вследствие на споразуменията в Осло сред израелския министър председател Ицхак Рабин и ръководителят на Организацията за избавление на Палестина Ясер Арафат на палестинците беше предоставено право на самоуправление в Газа и региона на Йерихон на Западния бряг.

На 30 ноември 2012 година Общото заседание на Организация на обединените нации със 138 гласа от 193 публично увеличи статута на палестинската самостоятелна власт от общественост на страна. Но това е страна на хартия.

Палестинците живеят в линията Газа, изцяло обградена и следена от израелски военни елементи, и на Западния бряг на река Йордан, където Израел от десетилетия застроява с еврейски селища.

В резултат на всичко това палестинците водят въоръжена битка при неравни сили, като прибягват и до терористични акции и самоубийствени атентати освен в региона, само че и други страни по света.

На 16 април 1993 година първият палестински самоубиец 22-годишният Сахар Набулси взривява на Западния бряг микробус и себе си в офанзива против израелски бойци. От тогава до ден сегашен са осъществени десетки самоубийствени атентати от палестинци, като жертва са стотици израелци. По своя мащаб това е ново събитие в  международен мащаб и мощно обезпокоява израелските управляващи.

Официалната агитация упреква самоубийците като непросветени извънредно религиозни ислямски фанатици, които имат вяра, че откакто загинат отиват в парадайса, а всеки един го чакат 72 девственици.

Палестинската опозиция дава отговор като привлича  за самоубийствени офанзиви и млади дами, както и мъже с обичайно обучение и от обезпечени материално фамилии. 

Палестинците прибягват още и до Интифада - форма на битка на палестинците от Газа и Западния бряг, изразяваща се във въоръжено въстание, включваща освен самоубийствени атентати, само че и обстрел с ракети, основно от линията Газа по градове и селища в Израел.

Първата интифада стартира през 1987г. и трае шест години - до 1993 година, а втората от 2000 година и трае към пет години. Жертвите са 5 000 от палестинска и 1 800 от израелска страна. Палестинските жертви за неведнъж повече, тъй като реакцията на Израел при тези въстания е унищожителна и диспропорционална.

При израелските контра-акции умират дами и деца. През 2004 г.  британският вестник „ Гардиън “ изнесе информация за това по какъв начин в Газа по време на интифада израелски офицер изпразва пълнител в тялото на 13 годишно момиче, след което споделя, че би я прострелял дори в случай че е била три годишна. Момчета, хвърлящи камъни против израелски бойци, са смъртоносно прострелвани. През май 2021 година ирландският вестник The Irish Times заяви, че единствено за последния месец 69 деца са убити във войната сред Израелската войска и Хамаз.

Извън човешките жертви при бомбардировките в Газа се унищожават до основи административни здания и жилищни блокове.
При израелски офанзиви против Газа се употребяват снаряди сдържащи запалим фосфор, причиняващ тежки провали върху телата на засегнатите, за което Израел беше упрекнат във военни закононарушения.

Фактите сочат, че закононарушенията от израелските военни против палестинците не са от през вчерашния ден.
На 9 април 1948 година палестинското село Деир Ясин е атакувано от военно поделение на  „ Иргун Цвай Леуми “, ръководено от Менахим Бегин, предстоящ боен министър и министър ръководител на Израел, като са избити стотици мъже, дами и деца.

През октомври 1953 година специфичен „ отряд 101 “, управителен от Ариел Шарон, също предстоящ боен министър и министър ръководител, нападна палестинското село Кибия - акция, при която са убити 69 цивилни и къщите им взривени.

Тези събития способстват за всеобщите бежански талази на палестинци.

След войната през 1948 година 68% от палестинците са изгонени от родните им места и през днешния ден, разпръснати по света, палестинските бежанци наброяват към 7 млн., като 1.5 млн. живеят в бежански лагери в прилежащи на Израел страни. Но и там палестинците не са предпазени. Стотици хиляди бежанци се заселват в Ливан, където са настанени в бежански лагери към Бейрут. В лагерите се прави обаче образование от военното крило на Организацията за избавление на Палестина и израелските управляващи вземат решение, че лагерите би трябвало да бъдат атакувани. 

През септември 1982 година израелски военни елементи, под управлението на военачалник Ариел Шарон, навлизат в Ливан и  обкръжават лагерите в Западен Бейрут, като  въоръжени групировки на дясната християнска организация на фалангистите в координиран проект с Шарон  нападат бежанските лагери Сабра и Шатила.
Извършени са всеобщи убийства на палестински бежанци, в това число на възрастни, дами и деца.
На 16 декември 1982 година Общото заседание на Организация на обединените нации с резолюция 37/123 афишира изтреблението на палестинците в двата лагера като „ геноцид “, дефиниция против която Съединени американски щати възразяват.

Дори израелските управляващи са принудени да обяснят ролята на израелската войска, като специфична комисия „ Кахан “ заключава, че Израел не носи никаква директна, а единствено „ индиректна отговорност “ за тази покруса.

На 5 юли 2005 година английският историк Корели Барнет в статия  в „ Дейли Мейл “  написа във връзка окупацията на палестински територии и вълните палестински бежанци: „ В това е коренът за днешната остра арабска ненавист към израелската надмощие - ненавист, която дава сили на Хамас и Хисбула, които следват пътя на тероризъм, натрапен от групировките на „ Стърн “ и „ Иргун Цвай Леуми “. 

Трудно човек може да схване и да схвана, по какъв начин един измъчен по времето на Холокоста народ, може да допусне сходни закононарушения против други хора, които като евреите в миналото също желаят и се борят за това да имат своя татковина.

Но Израел е въпреки всичко демократична страна със свободна преса и се намират гласове, които осъждат  политиката на израелските държавни управления и изстъпленията на армията по отношение на палестинците.

Според израелският политолог проф. Шломи Сигал, Израел води колониална война, целяща безконечна окупация на палестинските територии, война, която унищожава всякаква вяра за това палестинците да се снабдят със своя татковина и страна.

Израелката Нутри Зелед- Еханан, учител в университета Хебрю в Йерусалим, която пази палестинската идея и има синове, които са служили в израелската войска, споделя пред английската журналистка от „ The Telegraph ” Маргарет Дрискол, че има израелски офицери, които са " тайфа убийци ", и че " за палестинците нашите бойци са като Гестапо. Ужасно е да се каже, само че е истина ".

Израелските управляващи назовават палестинските уредници и причинители на акции, при които умират евреи „ терористи “.

Но първата терористична акция на територията на Палестина е осъществена от евреи директно след Втората международна война. По това време Палестина е под контрола на Британската империя и английската администрация и военна щаб квартира са ситуирани в хотела Кинг Дейвид в Ерусалим.

Еврейското население в Палестина, наброяващо 450 000 души се стреми да сътвори своя страна, на което колониална Англия се опълчва. Конфликтът сред колониалната администрация и еврейското съпротивително придвижване се изостря стига се до въоръжени конфликти и репресивни ограничения от страна на британците. 

На 4 ноември 1944 година тайната съпротивителна ционистка  организация „ Стърн “ убива в Ерусалим английският колониален министър Лорд Мойн. След арести през идващите две години в еврейски водачи, в отговор на 22 юни 1946 година незаконната еврейска съпротивителна организация „ Иргун Цвай Леуми “ с водач Менахем Бегин прави бомбен атентат в хотела, при който умират 91 души и 41 са ранени. Извършен е чист терористичен акт, при който болшинството починали са цивилни и чиновници на хотела.

На 16 април 2006 година в Ерусалим е проведено честване на 60-годишнината на това събитие. В тази връзка английският парламент приема заявление, в което се споделя “Ние не считаме, че подобен акт на тероризъм, предизвикал доста жертви, следва да бъде празнуван “.  
   
Истината е, че израело-палестинският спор от дълго време би могъл да бъде позволен и безброен брой човешки жертви от двете страни биха могли да бъда избегнати.

Ако Израел бе извършил резолюциите на Организация на обединените нации и би приел основаването на палестинска страна, което би обезсилило въздействието на Хамас и би довело до придаването на Израел от всички арабски страни.

Ако в Израел и по света, в това число и в България, сегашната невиждана офанзива против Израел е неоправдателен терористичен акт, за палестинците тя е целесъобразно противопоставяне на репресивната политика на Израел по отношение на тях, израз на битката им за национално самоопределяне, а и просто възмездие на техните почтени жертви, включващи и деца.

Палестинските бойци от Хамас, проникнали в Израел са евентуално младежи, родени в години на въоръжени спорове сред палестинци и израелската войска, и които имат татковци или близки, убити или по израелските затвори. Те са потомство, заместило други генерации преди тях, и в случай че израело-палестинският спор не бъде позволен по единствения метод - основаване на палестинска страна, унищожаване на противозаконните израелски построени селища на територията на Западния бряг и компенсирането по допустим метод на прогонените палестински фамилии при основаването на страната Израел, в бъдеще и това потомство ще бъде заместено от родените през последните деца в окупираните палестински територии.

Отговорът на Израел против сегашната акция на Хамас следва прочут от предишното метод - опит за смазване на палестинската опозиция посредством всички вероятни средства, в това число и такива, които надвишават нормално-приетите при въоръжени спорове.

Министърът на защитата на Израел Йоав Галант разгласи " цялостна обсада " на Ивицата Газа, която някои интернационалните наблюдаващи дефинират като най-големият концентрационен лагер навън. " Няма да има електричество, храна, гориво “, сподели той, като оправда тези дейности с обяснението: „ Ние се борим с човешки животни и действаме както прилича “.

В допълнение Газа е подложена на масирани бомбардировки, като към днешна дата по известия на Al Jazeera броят на палестинските жертви е надвиши 700 души, сред които 105 дами и 143 деца, а са ранени към 4000 други палестинци.

Израелският отговор на акцията на Хамас е противопоставяне на това деяние на Хамас.

Но това противопоставяне, по своя темперамент, мащаб и последствия неизбежно ще докара в бъдеще до противопоставяне. От страна на децата, които се оживели при сегашните бомбардировки, и чиито майки, татковци или братя са починали.

Защото решението на един политически и филантропичен проблем не може да бъда решен с принуждение, от която и да е страна.

И в случай че този проблем не бъде решен по кротичък път, колелото на историята ще се върти и трагичните спорове, при които умират почтени евреи и палестинци няма да имат край.